Много злободневна тема за нас е тъжната истина, че висшето ни образование се счита за едно от най-лошите в Европейския съюз. С тази реалност, много български талантливи и амбициозни младежи (и техните родители) избират опцията да учат в чужбина.

За държавата ни и бъдещето ни е важно да се стараем състояли се или бъдещи специалисти да се върнат!

Връщането има много силна притегателна съставляваща: роден дом, родители, роднини, приятели, роден език и чувство за хумор, красива природа, печени чушки и ракия и т.н.

Дребния проблем който остава да решим, че тези таланти имат нужда от професионална реализазция и разумен (ако не богат) жизнен стандарт. В крайна сметка един професионалист има амбиции и очаквания. Родния дом, езикът, приятелите и чушките могат да компенсират донякъде за по-малки очаквания и амбиции, но само донякъде.

Според мен тъжната и жалка истина е, че България търси таланти само на хартия! Къде биха се пласирали?

В държавната администрация?
Всички виждаме, че в нея имаме три категории хора:
- лошо облечени, лошо изглеждащи хора на възраст чиито светоглед, знания и умения са в тон външния им вид
- корумпирани индивиди, които са там заради възможноста да направят далавера
- безделници чиито семейни доходи разрешават единия член да го дава по-лежерно


Адмнистрацията би привлекла таланти ако дава нормални заплати – 900 лева бруто заплата едва ли имат съществен гравитационен заряд.

Българските университети?
Бърз преглед на списъка на публикации на професорите показва, че много от тях в условията на нормална научна конкуренция не биха имали шанс да са професори. Вие виждали ли сте в чуждестранно списание или вестник обява на български университет търсещ професор или преподавател или т.н.?

Българските фирми?
За съжаление повечето от тях (да сложим всички в една група би било преувеличение) търсят и намират конкурентно предимство не в способностите и уменията на служителите си, а във връзките с политици и чиновници. Така щото да гушнат държавна поръчка, имот, заменка, субсидия и т.н. Освен че не изисква таланти, такава стратегия също отблъсква таланти – работни места се дават на роднини на същите тези политици и чиновници.

Единствената ниша за можещи и знаещи българи да бъдат оценени (като възнаграждение и способности) обективно е в чуждите фирми работещи в България. Но, за беда, преките чужди инвестиции последните години значително намаляха...така че и тази възможност намалява.

И какво се получава?
Че реално истинското търсене на специалисти/таланти е много ограничено! Че не можем открито да признаем, че не ни трябват – излиза некрасиво някак си! Но това е тъжната истина. И ще си остане така ако не разберем, че 1) силата е в свободната и честна конкуренцията – нека по-добрия, знаещия, можещия просперира, и 2) умения и знания струват пари. А до тогава талантите ще се пласират навън – глобализацията дава достатъчно възможности.