Здравната система си остана нереформирана, защото нашият мачо премиер се бои от всяка една по-сериозна съпротива на съсловията.

Независимостта на съдебната ни система си остава мечта и правителството ясно показа, че иска зависима, покорна и благодарна нему съдебна власт.

В много направления има дори движение назад. България е по-корумпирана и по-трудна за правене за бизнес от преди 3 години. Независимостта (и обективизма) на медиите в България са под голям въпрос.

Какво имаме? Активно строене на магистрали и ”радостната” новина, че сме взели пари назаем много изгодно! Аз продължавам да търся информация колко ще струва поддържането на построените магистрали и от къде са предвидени тези пари? 

За наша радост се задават избори. За наше нещастие не се вижда светлина в края на тунела. Накъдето и да се обърнем лошо. ГЕРБ показаха какво не могат,  а те май не могат всичко. Вместо модерна социал-демократическа партия БСП си остава по-скоро партия на миналото. СДС е на път да изчезне като парламентарна сила, а ДПС си има постоянния електорат и бизнес приоритети. Според мен РЗС и Атака са маргинални партии на радикализирани лумпени. Кой остава? ДСБ и партията на Меглена Кунева. Първите са неразделно свързани с г-н Костов и ни напомнят за едно време на успехи, но и на много провали, корупция и арогантност. Партията на Меглена Кунева носи нещо ново – и както Симеон II и Бойко Борисов след него, новото има предимство да не е свързано с конкретни разочарования. Новото носи надежди, но много от тях са напразни и предизвикват бързо разочарование. Аз бих се радвал да видя и от едните и от другите конкретни обещания и мерки какво ще направят ако дойдат на власт.

Но за мен най-важното е всички да гласуваме. За кой до някъде е второстепенен въпрос. Който не е гласувал, не може после да има оплаквания и критики към управлението на страната.

Важно е да разбъркаме колодата карти. Тези, които имаме сега не ни устройват!

С малко късмет и повече морал, ще изгрее слънце и на нашата улица!