Най голямата заслуга на г-жа Тачър е в умението и да разчупи една система в която Британия стагнира и агонизира. Система в която профсъюзите имат деструктивна роля. Система при която в обществото има някакво статукво, то е деградивно, но устройва много от основните играчи. В тези условия тя прави това, което се очаква от един лидер. Тя не търси популистки решения и няма желание да се хареса на всички. Просто има виждане за страната и е добра да го сформулира и обясни на хората защо така повече не може да се живее. И те гласуват за нея.
България в момента е в много подобна ситуация. Никой не е доволен от това което става в страната, но всеки иска промяната да засегне само съседа. Много съсловия не искат реформи или ги искат с половин уста защото не могат да кажат открито, че са против. Военните например. Прекалено много и прекалено неефективни като организация и расходи. Или полицията имаща същите проблеми. Лекарите също не правят изключение. Предложенията за реформи на току що отишлия си здравен министър имаха много здрав разум защото внасяха рационално звено свързвайки качество, ефективност на разходи и изразхдване на държавни средства. Да ама не! Лобито е силно и иска да харчи пари (нашите) по своите разбирания. Учителите искат по-високи заплати, но са против съкращения на (полупразни) училища и реформи в системата. За съдебната система по-добре да не говорим.
От къде идва силата на тези групи и съсловия. Те са гласоподаватели. Никоя политическа сила не иска да ги настрои срещу себе си защото те (и семействата им) са значителна част от електората. Те имат власт (съдебната система и полицията) и пари (лекарите). Те са държавни служители и имат силна профсъюзна поддръжка (учителите). Но интересите им за запазване на статуквото нарастващо са против интересите на страната!
На България и трябва политик като Маргарът Тачър, който да се противопостави на тези съсловия. За това му трябват:
- - ясно виждане какво трябва да се направи в тези секори
- талант да обясни на всички защо това е необходимо и как ще ни помогне да живеем по-добре
- твърдост да издържи на съпротивата от всички страни: засегнатите групи, опозиционните партии (които рядко са конструктивни), продажни медии и т.н.
Но победата (ако я извоюваме) би била толкова полезна за всички ни. Пренасочване на малкото ни средства от неефективни дейности към по-полезни за обществото ни разходи. По-ефективни и професионални военни, полицаи, учители. Здравна система в центъра на която не е желанието да се смучат бюджетни средства. И най-важното: вяра, че не всичко в България е в мъртвата хватка на застой и липса на промяна.
Сега остава само да си намерим една Маргарет!
30.03.2012 23:45
Няма толкова железен човек който да оцелее сред местните простаци , пък било то и квалифицирани програмисти с 5 хиляди лева заплата.
Цигани сте!
