Един начин да погледнем на историята си е като забележим, че последните няколкостотин години все сме в очакване на някй да дойде и да ни свърши работата!
Дядо Иван да ни освободи, съветския съюз да ни дава евтини нефт, газ и суровини, Евросъюза да ни даде фондове. Все дет се вика “на хляба мекото”. И понеже тази тактика не работи, или по-скоро почти работи, но за много кратко и с трагични последствия, ние винаги вариант какво е следващото чакане. “Катар и Оман изглеждат готови да инвестират у нас.” казва днес вестник Капитал! Победа!
За разлика от Финландия ние не можахме да капитализираме от достъпа си до евтините съветски, природни ресурси. След разпада на Съветския съюз с голяма надежда чакахме необятния руски пазар, но докато другите активно го завземаха, той така и не дойде при нас. По същото време чакахме и САЩ да дойдат с бази, инвестиции, кораби с безплатна царевица... С още по-голяма надежда чакахме членството в Евросъюза – не толкова защото споделяме общи ценности, а от желание да споделим фондовете. И ето че дочакахме, а не можем да ги усвоим. Защото, оказва се, умението да чакаш не е достатъчно. Трябва и да се върши нещо.
Но ние униваме! Друг на наше място би се отчаял, но ние винаги вярваме в нашата щастлива звезда! Ако съветския другар, американския чичо или европейския комисар не можаха да ни позлатят на постоянна основа, ще намерим друг вариант. Ето ги Катар и Оман къде чакат.
А ужким имаме пословици и поучителни приказки, които точно определят кое е правилно и кое не. Например приказката за Неволята или “На хляба мекото на труда лекото” или ”Който не работи няма да яде”.
Остава единствено да се вслушаме в тях и да разберем, че сами си отговаряме за своите семейство, къща, двор, работа, доходи, професионализм и успехи. Или, алтернативно, да чакаме Годо. С него проблема е, че обикновенно не идва.
© Насилието е една от емблемите на прехо...
© Ледът се пука
Лавров стана за смях -само за часове шве...
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...